Тропици
Повечето хора си представят тропиците като огромна и страшна тропическа джунгла, през която всяка крачка трябва да се пробива с мачете, а всяка педя от пътя е пълна с опасности. Всъщност повече от половината земя в тропиците е обработваема по някакъв начин. Познанията за полеви умения, способността да се импровизира и прилагането на принципите на оцеляването увеличават шансовете за оцеляване. Не се страхувайте да останете сами в джунглата; страхът води до паника, а паниката – до изтощение и намаляване на шансовете ви за оцеляване. В джунглата всичко живее, включително болестотворни микроби и паразити, които се размножават с тревожна скорост. Природата осигурява вода, храна и много материали за построяване на подслон. Местните народи живеят хилядолетия чрез лов и събиране, но за чужденец ще е необходимо време да свикне с условията и непрекъснатата активност, характерни за тропическото оцеляване. Тропическото време се характеризира с високи температури, силни дъждове и задушлива влажност в екваториалните и субтропичните райони, с изключение на големите височини. На ниски височини температурните разлики рядко са по-малко от 10 градуса Целзий и често надвишават 35 градуса. Над 1500 метра често през нощта се образува лед. Дъждът има охлаждащ ефект, но когато спре, температурата се покачва рязко. Валежите са обилни, често с гръмотевици и светкавици. Внезапните порои удрят по листната покривка и превръщат струйки в буйни потоци, като причиняват повишаване на нивото на реките. После дъждът спира внезапно. Често има силни бури, обикновено към края на летните месеци. Урагани, циклони и тайфуни се образуват над морето и нахлуват на сушата, причинявайки приливни вълни и опустошения. При избиране на лагер, уверете се, че сте над зоните, които могат да се наводнят. Доминиращите ветрове варират между зимата и лятото. Сезонът на сухо има дъжд веднъж дневно, а мусонният – непрекъснат дъжд. В Югоизточна Азия мусонът идва с ветровете от Индийския океан, а районът е сух, когато ветровете духат от континента на Китай. В тропиците денят и нощта са с равна продължителност. Тъмнината настъпва бързо и разсъмването също е внезапно. Няма стандартна джунгла. Тропическата област може да бъде дъждовна гора, вторична джунгла, полузелена сезонна или мусонна гора, храстови и бодливи гори, савани, соленоводни или сладководни блатисти местности. Климатът в тропическите дъждовни гори е почти непроменлив. Тези гори се срещат по екватора в басейните на Амазонка и Конго, части от Индонезия и няколко острова в Тихия океан. Там годишно падат до 3,5 метра дъжд. Температурите варират от около 32 градуса през деня до 21 градуса през нощта. В тези гори има пет слоя растителност. Където са нетронати от човека, дърветата растат до 60 метра височина. Под тях по-малки дървета образуват гъст слой, който не пропуска почти никаква светлина до пода на джунглата. Малките растения се борят да достигнат слънчева светлина, а лози и лиани се вият нагоре. Папрати, мъхове и тревисти растения пробиват дебел слой от паднали листа, а много видове гъби растат върху листа и паднали трупи. Поради липсата на светлина на пода на джунглата, подрастът е оскъден и не пречи на движението, но гъстата растителност ограничава видимостта до около 50 метра. Лесно може да изгубите ориентация и самолетите трудно ви забелязват. Вторичната джунгла е много подобна на дъждовната гора, с бърз растеж на растения, където слънчевата светлина достига до пода. Този вид гора се среща главно по речни брегове, на ръба на джунглата и на места, където човек е изчистил дъждовна гора. Когато такива места се изоставят, гъсти растения бързо ги завземат отново. Сред тях често има отглеждани хранителни растения. Полузелените сезонни и мусонни гори в Америка и Африка са сходни с азиатските мусонни гори. Тези гори имат два слоя дървета – по-високите са от 18 до 24 метра, а по-ниските от 7 до 13 метра. Средният диаметър на дърветата е около 0,5 метра. Листата им падат по време на сезонна суша. С изключение на някои палми, като сагото, nipa и кокосовата, в тези гори растат същите ядливи растения като в тропическите дъждовни гори. Тези гори се срещат в части на Южна Америка, Африка и Азия. Тропическите храстови и бодливи гори имат ясно изразен сух сезон. Дърветата губят листата си през сухия сезон, а почвата е почти гола, с малко групи трева. Растения с бодли са преобладаващи. Чести са пожарите. Този тип гори се срещат по западното крайбрежие на Мексико, полуостров Юкатан, Венецуела и Бразилия, както и в някои части на Африка, Туркестан и Индия. В сухия сезон там е трудно да се намерят хранителни растения, но през дъждовния сезон растителността е значително по-богата. Тропическите савани са широки тревни площи с разредени дървета, обикновено с червена почва. Дърветата често са закърнели и усукани, наподобяващи ябълкови дървета, но има и палми. Савани има в части на Южна Америка и Африка. Соленоводните блата са типични за крайбрежни райони, подложени на приливни наводнения. В тях процъфтяват мангрови дървета с височина до 12 метра. Корените им са заплетени и затрудняват движението. Видимостта в тези блата е лоша, а движението – много трудно. Понякога могат да се ползват речни канали с плотове, но обикновено се пътува пеша. Соленоводните блата са разпространени в Западна Африка, Мадагаскар, Малайзия, Тихоокеанските острови, Централна и Южна Америка, както и при устието на река Ганг в Индия. Тези блата могат да бъдат опасни заради паразити, крокодили и каймани, затова ако можете, избягвайте ги или използвайте платформа, за да се движите по вода. Сладководните блата се срещат в ниските вътрешни райони и са покрити с бодливи храсти, тръстика, трева и редки палми, което ограничава видимостта и затруднява движението. В тези блата има островчета, които позволяват да се излезе от водата. Там животът е изобилен. Движението през джунглата с практика може да стане ефективно. Винаги носете дълги ръкави, за да се предпазите от порязвания и одрасквания. За лесно придвижване развийте „джунглово око“ – не се фокусирайте върху храстите и дърветата непосредствено пред вас, а гледайте по-далеч, за да откривате естествени пробиви в растителността. Спирайте и се навеждайте, за да наблюдавате пода на джунглата – там може да откриете пътеки на животни, които да следвате. Бъдете бдителни, движете се бавно и равномерно, спирайте от време на време, за да слушате и да си сверявате посоката. Използвайте мачете, за да режете гъста растителност, но не режете излишно, за да не се изморите бързо. Когато режете лози, режете нагоре, за да намалите шума, тъй като звуците се разнасят надалеч в джунглата. Използвайте и тояга, за да отместите растителността и да избягвате ухапвания от мравки, паяци или змии. Не се хващайте за храсти или лози при изкачване, тъй като могат да имат бодли. Много животни в джунглата се движат по животински пътеки, които се преплитат и водят до вода или поляни. Използвайте тези пътеки, ако водят в желаната посока. В много страни електрическите и телефонните линии минават през слабо населени райони и пътеките под тях са сравнително чисти за преминаване. Бъдете внимателни около трансформаторни и други съоръжения, особено в райони с враждебни сили, където могат да бъдат охранявани. Движението в джунгла изисква постоянно внимание и осъзнаване на околната среда. Първо определете точното си местоположение, за да изберете обща посока към безопасност. Ако нямате компас, използвайте методи за ориентиране по местността. Оценете запасите си от вода и оборудване. Движете се в една посока, но не задължително по права линия. Избягвайте препятствия и използвайте естествена покривка за прикритие, особено в райони с врагове. Движете се плавно, не бързайте, за да избегнете наранявания. Извивайте рамене, смествайте ханш, огъвайте тялото и регулирайте дължината на крачките си, за да се промушвате през гъсталака. Вероятността да бъдете спасени под гъстата листна покривка на джунглата е малка, така че вероятно ще трябва да пътувате за безопасност. Ако сте жертва на самолетна катастрофа, най-важните неща, които да вземете, са мачете, компас, аптечка и парашут или друг материал, който да ползвате като мрежа против комари или подслон. Потърсете убежище от дъжд, слънце и насекоми, особено комарите, които пренасят малария. Не напускайте мястото на катастрофата без да маркирате пътя си, използвайте компас и знайте посоката, в която се движите. В тропиците дори най-малката рана може бързо да се инфектира, затова я обработвайте веднага. Въпреки че водата е изобилна в повечето тропически среди, може да имате трудности да я намерите. Ако я намерите, не винаги е безопасна за пиене. Някои източници на вода са лози, корени, палмови дървета и кондензация.